Когато не знаете какво Ви е
Случвало ли ви се е всичко (според общите стандарти и разбирания) да ви е наред- здрави сте, хората около вас, на които държите са здрави, относително добре сте финансово, имате дом, но усещате празнина, тъга, меланхолия.
И всеки обезценява проблема ви и всеки съди без да мисли : ,,стегни се, ти нямаш проблеми, това са глупости, лигавиш се...
Не знам дали боли повече от настоятелната тъга, която не иска да си тръгва или от повърхността и незаинтересоваността на хората, които щадят времето, енергията си, затънали в собствената си болка и нищета и не знаят как да подадат ръка, да изслушат, да присъстват там при вашия маловажен според тях проблем.
Да, има драматични събития, по- драматични и изключително драматични. Душевната болка не бива да бъде подлагана на сравнение.
Ако не знаете какво ви е, но усещате, че нещо някога се е счупило, сгромолясало или навехнало малко дори – потърсете подкрепа. Потърсете пътеводител, спътник, някой на който усещате, че може да се доверите. Някой, който най-малко ще ви изслуша, ще присъства и ще посвети част от времето си само на вас. Споделете- може същият този някой да е вече преминал през това, което вие описвате, разбира се с неговата житейска конкретика, но въпреки всичко да е в състояние най- добре да ви разбере и да ви покаже светлина. Да ви придружи в ада, в който в момента се намирате и да осъзнаете, че не е толкова страшно.
Да се научите да дишате.
Опитайте!